В Ботевградското село Врачеш над 100 семейства се занимават с бъчварство. Само бай Пешо обаче, познат на всички като Бохема, изнася бурета за Франция.
Занаятът в селото е познат от незапомнени времена. Бъчвите да са давали и продължават да дават хляб на цели фамилии. „ Телеграф ” посети един от най – признатите майстори бъчвари на Ботевградското село – Петър Влахов.
Майсторът:
Бай Пешо е на 74 години. От 35 години се занимава с правене на бурета. Нито неговият баща, нито дядо му са били бъчвари. “ Сам се научих от гледане ”, споделя той. Приема заявки от цяла България, но най – горд е с това, че е намерил пазар във Франция. „ Българските бъчви по нищо не отстъпват на френските. Нашите дори са по – евтини, затова и толкова ги търсят френските търговци. ”, казва още майсторът. Заедно с помощника му Иван годишно правят по 70 от дълбоките съдове. Цената на продукта се определя зависимост от литрите, които може да побере. 225 – литровите дъбови бурета вървят средно по 250 лв.
Работилницата:
Работното помещение е оборудвано с десетина машини, като гордостта на бай Пешо е „ гладачката ”. Тя е изработена личнно от него и е единствена по рода си в България. На нея се захващат готовите бурета и повърхността им се доизглажда. Майсторът не спал няколко нощи, за да сглоби ценната машина. С нескрита гордост бъчварят споделя, че подобен уред е трудно да се намери и в цяла Европа.
Тайната:
Най – важното в бъчварството е последната операция – изпичането. То не само определя вкуса на виното, но и обагря цвета на бъчвата. Именно цветът се гледа във Франция, казва бай Пешо. Възможно е и повторно препичане по желание на клиента, като това вдига цената.
Изработката:
Висококачественият дървен материал ( дъб и акация ), който е изсечен в горите на Странджа, подлежи на първична обработка. Като начало се дялкат груби дъски. После те минават през няколко машини, за да бъдат доизкусурени. Оставят на купчини, така наречените витии. Витиите стоят от 16 до 24 месеца в селските дворове, за да изсъхнат. След това дъските се подреждат по дъгата на метален обръч, хванати с железни дъги. Накрая бъчвите се изпичат, стегнати с въжета, за да добият причудливата си тумбеста форма. За цялостната сглобка на един от съдовете, предназначени за съхранение на вино, са нужни понякога 2 – 3 дни.
Занаятчийското село Врачеш:
Село Врачеш се намира на 4 км югозападно от Ботевград. То наброява близо 3500 жители, като над 100 семейства се изхранват от правенето на бъчви, по думите на Петър Влахов. По този показател Врачеш води на всички други райони. Местните с гордост казват, че живеят в “ бъчварско село ”. Освен този занаят, друго което приковава вниманието на посетителите, е манастира “ Св. Четиридесет мъченици ”.
Filed under: Любопитни
Скоро Обсъждани Публикации